27 март 2018

Април 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Април

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.IV    05:31  06:40  07:09  13:30  19:52  20:20  21:29
15.IV   05:03  06:16  06:46  13:26  20:08  20:37  21:50
30.IV   04:33  05:52  06:23  13:24  20:25  20:56  22:14
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.IV - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40;
16.IV - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Венера (Овен, Бик, -3.9);
цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.5);
сутрин - Марс (Стрелец, -0.3), Сатурн (Стрелец, 0.4);
*(съзвездие, звездна величина)
Астероиди:
1 Ceres (Рак, 8.1), 4 Vesta (Стрелец, 6.6);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458208,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.IV   20  Меркурий е в долно съединение със Слънцето
02.IV   18  Марс е 1,3° от Сатурн.
03.IV   19  Юпитер е 3,8° южно от Луната.
07.IV   15  Сатурн е 1,9° южно от Луната.
07.IV   20  Марс е 3,1° южно от Луната.
08.IV   08  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
08.IV   10  Луната е в последна четвърт.
10.IV   11  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
12.IV   07  Венера пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
13.IV   03  Нептун е 1,8° северно от Луната.
13.IV   04  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
14.IV   06  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
14.IV   15  Меркурий е 3,6° северно от Луната.
16.IV   04  Луната е в новолуние.
16.IV   08  Уран е 4,4° северно от Луната.
17.IV   14  Сатурн е най-далече от Слънцето. Афелий.
18.IV   01  Венера е 5,2° северно от Луната.
18.IV   04  Сатурн сменя посоката на видимото си движение.
18.IV   16  Уран е в съединение със Слънцето.
20.IV   17  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
22.IV       Максимум на метеорния поток Лириди. Активност от 14.ІV до 30.ІV.
23.IV   00  Луната е в първа четвърт.
23.IV   13  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
23.IV   15  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
28.IV   00  Астероида 1 Ceres е най-близо до Слънцето. Перихелий.
29.IV   21  Меркурий е в най-голяма западна елонгация (27°). Утринна видимост.
30.IV   03  Луната е в пълнолуние.
30.IV   22  Юпитер е 3,7° южно от Луната.
_______________________________________________________________________________

19 март 2018

Пролетно равноденствие

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

На 20 или 21 март (за 2018 година на 20 март в 18:15 часа) настъпва пролетното равноденствие. Слънцето движейки се по еклиптиката, в този момент пресича небесния екватор и преминава от южното полукълбо на небесната сфера в северното. В северното полукълбо на Земята настъпва астрономическа пролет, а в южното – есен.


В дните на равноденствие Слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, намирайки се 12 часа под хоризонта и 12 часа над хоризонта, т.е. продължителността на деня и нощта по цялата Земя е еднаква, денят е равен на нощта (Изгрева и залеза се определят спрямо моментите на пресичане на хоризонта от центъра на слънчевия диск. бележка на преводача). От тук и наименованието – равноденствие. 

За София: изгрев 06:30, залез 18:38, продължителност на деня 12:08 часа. (По-голямата от 12 часа продължителност на деня е заради определянето на моментите на изгрев и залез не по центъра на слънчевия диск, а по първата изгряла и последната залязла точка от диска.)   
В дните на равноденствие Слънцето еднакво осветява северното и южното полукълбо, а терминатора (линията на смяна на деня в нощ) преминава точно през южния и северния полюси, т.е. по меридиана.


Слънцето в деня на пролетното равноденствие се намира в съзвездието Риби.


В древността, когато не е имало календари, се е приемало, че от този ден започва обновяването в природата: топенето на снега, появата на пъпки по дърветата, завръщането на птиците от юг, първия пролетен гръм...
Поздравяваме ви с денят на пролетното равноденствие и началото на астрономическата пролет!

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

17 март 2018

Строеж на Слънцето

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето

Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве. 

Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона.

Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена.

И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона.

Ядро – централната област, заемаща около една трета от слънчевите недра. Ядрото дава половината от слънчевата маса. В него максимални стойности достигат температурата (над 15 милиона градуса), налягането (стотици милиарди атмосфери) и плътността на веществото свивано от гравитацията и постоянно нагрявано от енергията на термоядрените реакции. В ядрото протича термоядрен синтез (превръщане на водорода в хелий), в резултат на което се отделя огромно количество енергия.

Лъчиста зона – следващата след ядрото област на Слънцето, където енергията се принася навън от електромагнитно излъчване. Високата плътност на слънчевото вещество препятства изхода на лъчистата енергия от недрата. Непрекъснато поглъщана и преизлъчвана, частицата на светлината – фотона – „пътешества“ до най-външните слоеве на нашата звезда стотици хиляди години, докато не достигне външните слоеве на атмосферата на Слънцето. 

Конвективна зона – най-отдалечената от центъра зона на недрата на Слънцето, в която енергията от вътрешността се принася навън от самото изплуващо вещество (плазма). Вътре в този слой протича разбъркване на горещите и хладни слоеве на слънчевото вещество, подобно на кипяща течност – конвекция. Потоците плазма се издигат, изстиват, отдавайки енергия на външните слоеве, потъват отново, а след това отново се издигат. Това протича непрекъснато и осигурява поддържането на температурата на фотосферата около 6 000 градуса. Конвективната зона се простира до фотосферата, и за протичащата под фотосферата конвекция свидетелствува нейната гранулация.

Фотосфера – от гръцки „сфера на светлината“, най-тънкия и най-дълбокия слой от слънчевата атмосфера, достъпен за наблюдение. Дебелината на фотосферата не превишава 300 километра. В сравнение със слънчевия радиус – 700 000 километра, това е тънък филм, който създава илюзията, че Слънцето има „повърхност“, защото когато ние гледаме към Слънцето, я виждаме като ослепителен ясно очертан диск. Всичкото видимо излъчване на Слънцето излиза именно от този тънък слой.

Слънчевата корона, заснета по време на пълното слънчево затъмнение на 9 март 2016 г.
(фото:Михаил Семенов, Андрей Олешко, Александър Юферев)

Хромосфера – от гръцки „сфера на цвета“, наречена така заради своето червено-виолетово оцветяване. Тя се вижда по време на пълните слънчеви затъмнения като малиново червен тънък пръстен, когато сияещата фотосфера е покрита от диска на Луната. Този среден слой на слънчевата атмосфера се простира от 3 до 14 хиляди километра над фотосферата и постепенно преминава във короната. С увеличаване на височината температурата в хромосферата нараства от 4500 до 15 000 градуса. Хромосферата се характеризира с нееднородна структура, наличие на множество малки влакна  и струи (спикули), достигащи височина от 14 хиляди километра. Слънчевата активност се проявява основно в хромосферата. В нея са налични разнообразни протуберанси, които се наблюдават като стълбове или арки излизащи от границата на хромосферата към короната.

Корона – най-горния слой на слънчевата атмосфера, който добре се наблюдава в моментите на пълно слънчево затъмнение, като сребристо-бисерно сияние, простиращо се на далеч от Слънцето. Короната е много гореща (около 1 милион градуса), т.е. частиците на слънчевото вещество се движат с огромни скорости, заради което тя излъчва предимно рентгенови лъчи. Разредената гореща плазма непрекъснато изтича от короната в междупланетното пространство и създава поток, който се нарича слънчев вятър.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 февруари 2018

Март 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Март.

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.III   05:28  06:34  07:02  12:39  18:15  18:44  19:49
15.III  05:04  06:10  06:39  12:35  18:32  19:00  20:06
30.III  05:35  06:44  07:13  13:31  19:50  20:18  21:26
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.III - 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40;
16.III - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40
Планети:
вечер - Меркурий (Риби, -1.2), Венера (Риби, -3.9);
цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.3);
сутрин - Марс (Стрелец, 0.4), Сатурн (Стрелец, 0.5);
*(съзвездие, звездна величина )
Астероиди:
1 Ceres (Рак, 7.6), 2 Pallas (Еридан, 9.0)4 Vesta (Змиеносец, 7.1), 7 Iris (Бик, 9.7);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458177,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
02.III  02  Луната е в пълнолуние.
03.III  14  Астероида 6 Hebe е в съединение със Слънцето.
04.III  15  Нептун е в съединение със Слънцето.
04.III  20  Меркурий е 1,1° от Венера.
05.III  21  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
07.III  10  Юпитер е 4,0° южно от Луната.
09.III  11  Юпитер сменя посоката на видимото си движение.
09.III  13  Луната е в последна четвърт.
10.III  02  Марс е 3,8° южно от Луната.
10.III  12  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
11.III  04  Сатурн е 2,2° южно от Луната.
11.III  11  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
14.III  05  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
15.III  17  Меркурий  е в най-голяма източна елонгация (18°). Вечерна видимост.
16.III  15  Нептун е 1,7° северно от Луната.
16.III  20  Марс пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
17.III  15  Луната е в новолуние.
18.III  23  Венера е 3,5° северно от Луната.
19.III  01  Меркурий е 7,3° северно от Луната.
19.III  21  Уран е 4,4° северно от Луната.
20.III  06  Меркурий е 3,9° от Венера.
20.III  18  Начало на астрономическата пролет. Пролетно равноденствие.
22.III  19  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
24.III  17  Луната е в първа четвърт.
25.III  03  Преминаване към лятно време.Часовника се преместват един час напред.
26.III  20  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
27.III  13  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
29.III  03  Венера е 4,1' от Уран.
31.III  15  Луната е в пълнолуние.
_______________________________________________________________________________
 

27 януари 2018

Февруари 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Февруари 2018.

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.II    06:04  07:11  07:41  12:40  17:39  18:09  19:16
14.II   05:50  06:56  07:25  12:40  17:56  18:25  19:31
28.II   05:30  06:35  07:04  12:39  18:14  18:42  19:48
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.II - 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40;
16.II - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40
Планети: (съзвездие, звездна величина V)
вечер - Венера (Водолей, -3.9), Уран (Риби, 5.9);
цяла нощ - ;
сутрин - Марс (Змиеносец, 0.9), Юпитер (Везни, -2.1), Сатурн (Стрелец, 0.6);
Астероиди:
1 Ceres (Рак, 7.0), 2 Pallas (Еридан, 9.0), 4 Vesta (Змиеносец, 7.5), 7 Iris (Овен, Бик, 9.4), 8 Flora (Близнаци, 9.5)
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458149,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
03.II   20  Астероида 20 Massalia е най-близо до Слънцето. Перихелий.
07.II   17  Луната е в последна четвърт.
07.II   23  Юпитер е 4,1° южно от Луната.
09.II   08  Марс е 4,3° южно от Луната.
11.II   16  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
11.II   16  Сатурн е 2,5° южно от Луната.
14.II   12  Астероида 3 Juno е в съединение със Слънцето.
14.II   23  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
15.II   20  Меркурий е 1,1° южно от Луната.
15.II       Частично слънчево затъмнение, невидимо от България.
15.II   23  Луната е в новолуние.
16.II   18  Венера е 0,5° северно от Луната.
17.II   06  Нептун е 1,6° северно от Луната.
17.II   14  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
20.II   13  Уран е 4,4° северно от Луната.
21.II   20  Венера е 0,5° от Нептун.
23.II   10  Луната е в първа четвърт.
25.II   14  Меркурий е 0,4° от Нептун.
27.II   16  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
28.II   06  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
_______________________________________________________________________________

13 януари 2018

Еклиптиката

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята

Еклиптиката е линията на пресичане на плоскостта на земната орбита с небесната сфера. Геометрически тя е голям кръг на небесната сфера лежащ на плоскостта на земната орбита. Визуално това е видимият път на Слънцето на фона на звездите през тропическата година. За година Слънцето извършва пълно завъртане по еклиптиката, движейки се обратно на часовниковата стрелка по небесната сфера. За денонощие Слънцето се премества на изток с 360°/365, което е около 1°.


Наименованието „еклиптика“ произлиза от латинското (linea) ecliptica и от старо гръцкото ἔκλειψις – затъмнение, и е свързано с известния от древността факт, че слънчевите и лунните затъмнения настъпват само тогава, когато Луната при своето движение по небосвода пресича еклиптиката. Освен това, еклиптиката отбелязва пътя на движение на Слънцето и показва линията, по която настъпват затъмненията. Тя също отбелязва и линията около която „бродят“ планетите, Луната и астероидите през годината.


Плоскостта на еклиптиката – това е плоскостта на земната орбита при движението ѝ около Слънцето. Плоскостта на еклиптиката е наклонена спрямо плоскостта на небесния екватор на 23,5°.  За разлика от относително бързо изменящата своя наклон плоскост на небесния екватор, плоскостта на еклиптиката е по-стабилна спрямо отдалечени звезди и квазари, макар и тя да се  влияе от въздействието на планетите от Слънчевата система. Всички планети от Слънчевата система практически се движат в плоскостта на еклиптиката, в едно е също направление със Слънцето.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!