Звезден дъжд – Южни Делта-Аквариди

От -
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци


Метеор от Южни Делта-Аквариди, 29.07.2013г.
Метеорният поток Южни Делта-Аквариди достига своя максимум на 30 юли. Той е активен всяка година от 12 юли до 23 август. Максималния брой „падащи звезди“ е 25 за час. Метеорният поток е получил името „Делта-Аквариди“, защото радианта му се намира в съзвездието Водолей, близо до звездата δ Водолей.

Радиант на метеорния поток Южни Делта-Аквариди.
Южните Делта-Аквариди най-добре се наблюдават в часовете преди разсъмване, далеч от градските светлини в южната част на небосвода, където в нощите на активност се намира съзвездието Водолей. Най-благоприятни райони за наблюдение са южните ширини на северното полукълбо. Наблюдателите в южното полукълбо имат преимущество, тъй като в периода на максимум, радианта се намира високо на небето.

Кометата 96/P Макхолц 1 на 16.04.2007г.
Източник на Южните Делта-Аквариди вероятно е късопериодичната комета 96/P Макхолц 1 (96/P Machholz 1), която извършва една обиколка около Слънцето за пет години. Тя е открита от Доналд Макхолц през 1986 година. Диаметъра на ядрото на кометата Макхолц е около 6,5 километра.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Еклиптика

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - движения на Земята Еклиптиката е линия на пресичане на плоскостта на земната орбита с небесната сфера. Геометрически тя е голям кръг на небесната сфера лежащ на плоскостта на земната орбита. Визуално това е видимият път на Слънцето на фона на звездите през тропическата година. За година Слънцето извършва пълно завъртане по еклиптиката, движейки се обратно на часовниковата стрелка по небесната сфера. За денонощие Слънцето се премества на изток с 360°/365, което е около 1°. Наименованието „еклиптика“ произлиза от латинското (linea) ecliptica и от старо гръцкото ἔκλειψις – затъмнение, и е свързано с известния от древността факт, че слънчевите и лунните затъмнения настъпват само тогава, когато Луната при своето движение по небосвода пресича еклиптиката. Освен това, еклиптиката отбелязва пътя на движение на Слънцето и показва линията, по която настъпват затъмненията. Тя също отбелязва и линията около която „бродят“ планетите, Луната и астероидите през година
Прочетете още

Каква е разликата между метеор и метеорит?

От -
Изображение
Метеоритиката е наука на границата между астрономията и геологията, изучаваща движението на метеорните тела в земната атмосфера, химическия състав и други свойства на метеоритите. Възниква въпроса, каква е разликата между метеор и метеорит? До времето, когато космическия пратеник не достигне Земята, го наричат метеор (от древно гръцкото – „метеорос“ – порещ въздуха). Затова метеор се нарича не обекта, а явлението, светещата следа (трек), която космическия обект оставя в нощното небе, изгаряйки в атмосферата. Често метеорите са групирани в метеорни потоци, които се появяват в определено време от годината, от определено място на небето. Метеорит това е твърдо тяло с космически произход, което е паднало на повърхността на Земята или друг по-голям космически обект. Масата на болшинството намерени метеорити е от няколко грама до няколко тона.  Зараждането на науката метеоритика се отнася към втората половина на 18 век. Лоша услуга за това дело оказала Френската академия на науките. През
Прочетете още