Церера - най-близката планета джудже

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - планети джуджета

Церера е най-близката планета джудже. Тя се намира във вътрешната част на астероидния пояс на Слънчевата система на разстояние 263 милиона километра от Земята.


Церера е открита на 1 януари 1801 година от астронома Джузепе Пиаци в обсерваторията на град Палермо, в Италия. Отначало Церера е приета за пълноценна планета от Слънчевата система, а през 1802 тя е класифицирана като астероид. На 24 август 2006 година във връзка с уточняване на понятието „планета“ от Международния астрономически  съюз е определена като планета - джудже.


Церера е най-голямото тяло в астероидния пояс, тя представлява 32% от общата маса на телата в пояса. Благодарение на собствената гравитация, създадена от относително голямата маса на Церера, тя е придобила правилна сферична форма. Именно тази особеност отличава планетите джуджета от другите големи астероиди. Церера е най-близката от известните  пет планети джуджета: Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерида и е най-малката от тях.

Орбитата на Церера е почти кръгова и има наклон към еклиптиката от 10.6°, тя лежи между орбитите на Марс и Юпитер в областта на астероидния пояс. Периода на завъртане на Церера около Слънцето е 4,6 години. Денят на Церера има продължителност 9 часа и 4 минути. 


Както се предполага, Церера има каменно ядро и ледена мантия, а на места съдържа океани от течна вода под своята повърхност. Учените считат, че мантията съдържа голямо количество лед с обем 200 милиона кубически метра, което е повече от количеството прясна вода на нашата планета. Заради падането на метеорити, водата в някой участъци може да е излизала на повърхността и да е замръзвала. На повърхността на Церера се различават светли и тъмни структури - кратери. Повърхността на Церера представлява смес на воден лед и различни хидратирани вещества, а също карбонати (доломит, сидерит) и богати на желязо глинести минерали.


Най-потресаващото откритие на Церера е леден вулкан с височина 5 километра, най-високата планина, криовулкана Ахуна Монс (Ahuna Mons). Той действа така, както и обикновения вулкан, но вместо магма изригва вода.Учените смятат, че солите разтворени във водата в дълбините на Церера, са понижили температурата на топене, за това вътрешната топлина на планетата е достатъчна за изригване. Около него има малко кратери, което може да означава, че последното изригване е било неотдавна по геологически мерки - преди около 200 милиона години, и ледената магма е заляла кратерите. Възможно е, подобни геологически образования да съществуват на Плутон и Титан, но това тепърва ще се доказва.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

Популярни публикации от този блог

Звезден дъжд в съзвездието Лира

Видимост на съзвездията от България

Април 2024 – видимост на планетите и астрономически явления