Земята - движение около Слънцето

От -
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ



Земята извършва пълна обиколка около Слънцето за 365 дни, 6 часа, 9 минути и 10 секунди. Земята се движи около Слънцето по елиптична орбита, със средна скорост 29,756 км/сек. Най-близката до Слънцето точка от земната орбита се нарича перихелий. Земята в началото на януари преминава през нея на разстояние 147,117 милиона километра от Слънцето или 0,98326 астрономически единици.

Когато Земята преминава през афелий, нашата планета е в най-далечната от Слънцето точка на своята орбита на разстояние 152,083 милиона километра от него или 1,01673 астрономически единици. Думата афелий в буквален превод от гръцки означава „от Слънцето“. С тази дума астрономите означават точката от орбитата на всяко тяло, движещо се около Слънцето, която е най-далеч от нашата звезда.


Заради това, че Земята в перихелий е с 5 милиона километра по-близо до Слънцето, от колкото в афелий, видимия размер на слънчевия диск също се изменя. Тази разлика 32,52" – 31,45" дъгови минути е незабележима за очите, но се вижда на снимки, направени с телескоп и цифров апарат в дните на перихелий и афелий.


По материали на:
Московский Планетарий. 
Превод П.Х. 

Перихелий и афелий на Земята до 2050 г. и 
разстояние до Слънцето в астрономически единици.
----------------------------------------------------
година   перихелий     AU      афелий          AU
----------------------------------------------------
2024     03.I 02:38  0,98331   05.VII 08:06  1,01673 
2025     04.I 15:28  0,98333   03.VII 22:54  1,01664 
2026     03.I 19:15  0,98330   06.VII 20:30  1,01664 
2027     03.I 04:32  0,98333   05.VII 08:05  1,01673 
2028     05.I 14:28  0,98331   04.VII 01:18  1,01668 
2029     02.I 20:13  0,98329   06.VII 08:11  1,01671 
2030     03.I 12:12  0,98334   04.VII 15:57  1,01672 
2031     04.I 22:47  0,98327   06.VII 10:10  1,01669 
2032     03.I 07:11  0,98325   05.VII 14:53  1,01675 
2033     04.I 13:51  0,98330   03.VII 23:51  1,01669 
2034     04.I 06:46  0,98329   06.VII 21:49  1,01667 
2035     03.I 02:54  0,98332   05.VII 21:21  1,01674 
2036     05.I 16:17  0,98332   04.VII 00:17  1,01666 
2037     03.I 06:00  0,98329   06.VII 15:05  1,01667 
2038     03.I 07:01  0,98335   04.VII 22:46  1,01669 
2039     05.I 08:41  0,98331   05.VII 16:25  1,01666 
2040     03.I 13:32  0,98329   05.VII 22:01  1,01673 
2041     03.I 23:51  0,98335   04.VII 04:38  1,01669 
2042     04.I 11:06  0,98330   06.VII 16:09  1,01666 
2043     03.I 00:15  0,98329   06.VII 05:24  1,01674 
2044     05.I 14:52  0,98329   03.VII 18:24  1,01670 
2045     03.I 16:56  0,98327   06.VII 15:50  1,01669 
2046     03.I 02:57  0,98335   05.VII 09:06  1,01673 
2047     05.I 13:44  0,98332   05.VII 09:32  1,01667 
2048     03.I 20:05  0,98328   06.VII 08:07  1,01671 
2049     03.I 12:27  0,98333   04.VII 12:05  1,01667 
2050     04.I 21:35  0,98331   06.VII 04:57  1,01663   
----------------------------------------------------

Популярни публикации от този блог

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Каква е разликата между метеор и метеорит?

От -
Изображение
Метеоритиката е наука на границата между астрономията и геологията, изучаваща движението на метеорните тела в земната атмосфера, химическия състав и други свойства на метеоритите. Възниква въпроса, каква е разликата между метеор и метеорит? До времето, когато космическия пратеник не достигне Земята, го наричат метеор (от древно гръцкото – „метеорос“ – порещ въздуха). Затова метеор се нарича не обекта, а явлението, светещата следа (трек), която космическия обект оставя в нощното небе, изгаряйки в атмосферата. Често метеорите са групирани в метеорни потоци, които се появяват в определено време от годината, от определено място на небето. Метеорит това е твърдо тяло с космически произход, което е паднало на повърхността на Земята или друг по-голям космически обект. Масата на болшинството намерени метеорити е от няколко грама до няколко тона.  Зараждането на науката метеоритика се отнася към втората половина на 18 век. Лоша услуга за това дело оказала Френската академия на науките. През
Прочетете още

Звезден дъжд в съзвездието Лира

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци Максимума на метеорния поток Лириди през 2024 г. е на 22 април в 10 часа, като най-благоприятна за наблюдение е нощта на 21 срещу 22 април, след полунощ. През пролетните нощи от 14 до 30 април достига своя максимум метеорния поток в съзвездието Лира – Лириди. Максимума на Лириди се очаква на 22 срещу 23 април. През нощта могат да се видят от 10 до 15 метеора за час. Всяка година в края на април Земята преминава през потока от прах, който е образуван през вековете от опашката на кометата C/1861 G1 Татчер. Като резултат праховите частици и по-големи образования навлизат в атмосферата на нашата планета на височина от 100–120 километра със скорост около 48 километра на секунда и красиво изгарят за радост на всички любители на „падащите звезди“. Тези проблясъци светлина ние виждаме като метеори. Кометата C/1861 G1 Татчер (създателката на Лиридите) извършва една обиколка около Слънцето за 415 години. За последно тя
Прочетете още