Декември 2013 - видимост на планетите и астрономически явления

От -

Звездно небе: 1.XII - 17:40, 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40; 16.XII - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40

Планети: вечер - Венера (-4.7), Нептун (7.9); цяла нощ - Юпитер (-2.7), Уран (5.8); сутрин - Меркурий (-0.7), Марс (0,9), Сатурн (0.6).

Астероиди: 1 Ceres (8.6), 2 Pallas (8.0), 4 Vesta (7.7), 7 Iris (9.6), 20 Massalia (9.6)

Комети: C/2012 S1 (2.3)

_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2012г.  hh 
_______________________________________________________________________________
01.XII  11  Сатурн е 1.2° северно от Луната.
02.XII  00  Меркурий е 0.4° южно от Луната.
03.XII  02  Луната е в новолуние.
04.XII  12  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
05.XII  23  Венера е 7.5° южно от Луната.
08.XII  03  Астероида 2 Pallas е най-близо до Слънцето. Перихелий.
08.XII  15  Нептун е 5.3° южно от Луната.
09.XII  17  Луната е в първа четвърт.
11.XII  06  Уран е 3.2° южно от Луната.
11.XII  17  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
13.XII  11  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
14.XII      Максимум на метеорния поток Геминиди.Активност от 07.ХІІ до 17.ХІІ.
14.XII  21  Астероида 14 Irene е в съединение със Слънцето.
17.XII  11  Луната е в пълнолуние.
18.XII  03  Уран сменя посоката на видимото си движение.
19.XII  08  Юпитер е 4.9° северно от Луната.
20.XII  01  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
20.XII  21  Венера сменя посоката на видимото си движение.
21.XII  08  Венера пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
21.XII  19  Начало на астрономическата зима. Зимно слънцестоене.
22.XII  01  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
25.XII  15  Луната е в последна четвърт.
26.XII  01  Марс е 4.4° северно от Луната.
27.XII      Кометата C/2012 S1 (ISON) е най-близо до Земята.
28.XII  02  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
29.XII  02  Сатурн е 0.9° северно от Луната.
29.XII  08  Меркурий е в горно съединение със Слънцето.
_______________________________________________________________________________

Популярни публикации от този блог

Строеж на Слънцето

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве.  Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона. Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена. И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона. Ядро – централн
Прочетете още

Звездна величина

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина. Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m. Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е ра
Прочетете още

Ъглови размери

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – Ъглови размери Условно небето може да се представи като сфера, на която са проектирани образите на космическите обекти. Наблюдателя се намира в нейния център. Всички измервания на небето астрономите изразяват в градусна мярка. Така, разстоянието между две точки на небето ще се измерва с ъгъл, образуван от правите, свързващи тези точки в очите на наблюдателя. Например, да се доближим до прозореца и погледнем близкия строителен кран – неговата дълга стрела се е разпростряла на половината небе и за да я разгледаме цялата, от кабината до там където завършва и от нея увисва надолу въжето с куката, трябва да завъртим глава. Стрелата на крана има някаква ъглова дължина, измервана в градуси и равна на величината, на която ще извъртим глава около въображаема ос в нашата шия, нека да е 45°. А ако строежа е в съседния квартал? Тогава крана се намира далече и за да преместим поглед от единия край на неговата стрела до другия, на нас ни е необходимо да завър
Прочетете още