Астроном любител откри тъмно петно върху Юпитер.

От -
В неделя 19 юли, австралийски астроном любител Антъни Уесли откри нов тъмен "белег" върху повърхността на Юпитер. Той е съобщил за видяното на НАСА, агенцията от своя страна е поръчала наблюдения с инфрачервения телескоп на обсерваторията Мауна Кеа в Хавай, резултатите от които доказват сблъсък на тяло с Юпитер.

За повече подробности на сайта на SAAO.

Популярни публикации от този блог

Звезден дъжд в съзвездието Лира

От -
Изображение
АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци Максимума на метеорния поток Лириди през 2024 г. е на 22 април в 10 часа, като най-благоприятна за наблюдение е нощта на 21 срещу 22 април, след полунощ. През пролетните нощи от 14 до 30 април достига своя максимум метеорния поток в съзвездието Лира – Лириди. Максимума на Лириди се очаква на 22 срещу 23 април. През нощта могат да се видят от 10 до 15 метеора за час. Всяка година в края на април Земята преминава през потока от прах, който е образуван през вековете от опашката на кометата C/1861 G1 Татчер. Като резултат праховите частици и по-големи образования навлизат в атмосферата на нашата планета на височина от 100–120 километра със скорост около 48 километра на секунда и красиво изгарят за радост на всички любители на „падащите звезди“. Тези проблясъци светлина ние виждаме като метеори. Кометата C/1861 G1 Татчер (създателката на Лиридите) извършва една обиколка около Слънцето за 415 години. За последно тя
Прочетете още

Видимост на съзвездията от България

От -
Изображение
Възможността да бъде видяно едно небесно тяло се определя от неговото местоположение на небесната сфера, а именно неговата деклинация и местоположението на наблюдателя – неговата географска ширина. За България средната географска ширина е 42.5° дъгови градуса. Околополюсните съзвездия с деклинация над 90° - 42,5° = 47,5° са постоянно на небосвода и се наричат незалязващи. Небесните тела с деклинация по-малка от 42,5° - 90° = -47,5° никога не изгряват или те са недостъпни за наблюдение от България.  В таблицата съзвездията са подредени според тяхната видимост за наблюдател в България и по брой видими ярки звезди. С препратки са добавени страници с подробна информация за съзвездията, както и карти на звездното небе със съзвездието в посока изток, юг, запад и север (за незалязващите съзвездия). Броят видими звезди до съответната звездна величина е определен по каталога Extended Hipparcos Compilation (XHIP) (Anderson+, 2012) при деклинация по-голяма от -45°. _____________________________
Прочетете още

Април 2024 – видимост на планетите и астрономически явления

От -
Изображение
Април 2024 г. Слънце – изгрев, кулминация, залез, граждански и астрономически полумрак: Дата -18° -6° Изгрев На юг Залез -6° -18° 1.IV 05:30 06:39 07:08 13:31 19:53 20:21 21:30 15.IV 05:02 06:15 06:45 13:27 20:09 20:38 21:51 30.IV 04:33 05:52 06:23 13:24 20:25 20:55 22:14 (за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин) Карта на звездното небе за: 1.IV - 20:40 , 22:40 , 00:40 , 02:40 , 04:40 , 06:40 ; 16.IV - 21:40 , 23:40 , 01:40 , 03:40 , 05:40 Видими планети: до полунощ - Юпитер (Овен, -2,0m); цяла нощ - ; след полунощ - Марс (Водолий, Риби, 1,1m), Сатурн (Водолей, 1,1m); Астероиди до 9 зв.вел.: (1) Ceres (Стрелец, 8,6m), (2) Pallas (Хепкулес, 9,0m), (4) Vesta (Близнаци, 8,4m); Комети до 9 зв.вел.: 12P/Pons-Brooks (Овен, 4,2m); *(съзвездие в което се намира тялото, максимална звездна величина за месеца) Юлиански ден в 0h: MJD = ден от месеца + 6040
Прочетете още