13 май 2018

Звездна величина

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – звездна величина

При наблюдение на звездното небе астрономите използват понятието звездна величина. С помощта на тази характеристика те сравняват блясъка на звездите една с друга и определят, коя е по-ярка. Ако обекта е много ярък, като например Слънцето, Луната, Венера, Сириус, то астрономите казват, че такъв обект има отрицателна звездна величина. По-малко ярките обекти имат положителна звездна величина.


Звездната величина е безразмерна характеристика за блясъка на небесното светило. Означава се с буквата m. Индекса m произлиза от латинското stellar magnitude – звездна величина. Например, най-ярката звезда на небето Сириус има звездна величина: -1,44m.

Понятието „звездна величина“ идва от дълбините на историята. Още през II век преди новата ера древногръцкият астроном Хипарх е разделил всички звезди на 6 величини. Най-ярките той е определил, като звезди от първа величина, най мъгливите, като звезди от шеста величина, а останалите равномерно е разпределил по промеждутъчни величини.

По-късно астрономите са решили да формализират скалата въведена от Хипарх. Съвременната скала на звездни величини е въвел английският астроном Норман Погсън в 1856 година. Той е предложил разликата в блясъка да е от пет звездни величини, ако една звезда е 100 пъти по-ярка от друга. По такъв начин, се получава, че съвременната скала на звездните величини е логаритмична: звезда от 1-ва величина е 2,512 пъти по-ярка от звезда от 2-ра звездна величина, а тя на свой ред е 2,512 пъти по-ярка от звезда от 3-та звездна величина и така нататък. За начало на скалата астрономите са приели блясъка на бялата звезда Вега, блясъка на която е приравнен на 0-ва звездна величина. 

На тъмно небе извън града при нормално зрение окото на човека различава звезди до 6m, с помощта на големите наземни телескопи могат да се фотографират звезди до 26m, а космическият телескоп „Хъбъл“ е видял звезди до 31,5m. Следователно очите на човек отстъпват по чувствителност на голям наземен телескоп 20m, а на космически 25m. 


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

05 май 2018

Майските Аквариди

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ – метеорни потоци


От 19 април до 28 май ще е активен метеорният поток с радиант в съзвездието Водолей – Ета Аквариди. На 6 май в 11 часа ще настъпи пика на активност на пролетния звезден дъжд, очакват се от 10 до 55 метеора в час. 



През този период Земята преминава през потока частици останали от знаменитата комета Халей. Прахови частици и по-големи съставляващи на кометната опашка влизат в атмосферата на нашата планета на височина 100-120 километра и красиво изгарят, оставяйки ярки светещи следи.

Звездното небе на 5, 6 и 7 май в 4:00 часа.
Най-добре този поток се вижда от зоната на тропиците и южното полукълбо, където могат да се наблюдават от 40 до 55 метеора за час в нощта на максимална активност. Северно от екватора се наблюдават от 10 до 30 метеора за час. От средните ширини радианта на Ета Акваридите се вижда не високо над югоизточния хоризонт само няколко часа преди разсъмване. Заради това най-доброто време за наблюдение на Ета Акваридите е преди разсъмване между 3 и 4 часа. На наблюденията тази година ще пречи остаряващата луна.


Последния път, когато кометата Халей се приближи до Слънцето (точка на перихелий) беше на 9 февруари 1986 година. Следващото и появяване близо до Слънцето се очаква на 28 юли 2061 година, а след това на 27 март 2134 година. Обаче откъсналите се от нея парченца всяка година ще попадат в земната атмосфера два пъти, когато Земята пресича орбитата на кометата през април-май и октомври.

Ядрото на кометата Халей има размер 15 на 8 километра и представлява къс замръзнали газове и лед премесени с прах и твърди частици, приличащо на много мръсен айсберг. Снимката е направена през 1986 година от космическия апарат Джото на ESA. 


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 април 2018

Май 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Май.

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.V     04:31  05:50  06:21  13:23  20:26  20:57  22:16
15.V    04:05  05:32  06:04  13:23  20:41  21:14  22:40
30.V    03:43  05:18  05:52  13:24  20:56  21:30  23:05
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.V - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40;
16.V - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Венера (Бик, Близнаци, -4.0);
цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.5), Сатурн (Стрелец, 0.2);
сутрин - Марс (Стрелец, Козирог, -1.1), Нептун (Водолей, 7.9);
*(съзвездие, звездна величина)
Астероиди:
1 Ceres (Рак, Лъв, 8.4), 4 Vesta (Стрелец, 6.0);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458238,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
04.V    23  Сатурн е 1,7° южно от Луната.
06.V        Максимум на метеорния поток Ета Аквариди. Активност от 19.ІV до 28.V.
06.V    03  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
06.V    09  Марс е 2,7° южно от Луната.
07.V    13  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
08.V    05  Луната е в последна четвърт.
09.V    03  Юпитер е в противостояние на Слънцето.
09.V    22  Астероида 4 Vesta е най-близо до Слънцето. Перихелий.
10.V    13  Нептун е 2,1° северно от Луната.
13.V    13  Меркурий е 2,2° от Уран.
13.V    21  Уран е 4,4° северно от Луната.
13.V    21  Меркурий е 2,3° северно от Луната.
15.V    14  Луната е в новолуние.
16.V    01  Венера е най-близо до Слънцето. Перихелий.
17.V    21  Венера е 4,8° северно от Луната.
18.V    00  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
20.V    16  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
22.V    06  Луната е в първа четвърт.
27.V    22  Юпитер е 3,8° южно от Луната.
29.V    17  Луната е в пълнолуние.
31.V    23  Астероида 6 Hebe е най-близо до Слънцето. Перихелий.
_______________________________________________________________________________

27 март 2018

Април 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Април

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.IV    05:31  06:40  07:09  13:30  19:52  20:20  21:29
15.IV   05:03  06:16  06:46  13:26  20:08  20:37  21:50
30.IV   04:33  05:52  06:23  13:24  20:25  20:56  22:14
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.IV - 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40;
16.IV - 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40
Планети:
вечер - Венера (Овен, Бик, -3.9);
цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.5);
сутрин - Марс (Стрелец, -0.3), Сатурн (Стрелец, 0.4);
*(съзвездие, звездна величина)
Астероиди:
1 Ceres (Рак, 8.1), 4 Vesta (Стрелец, 6.6);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458208,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.IV   20  Меркурий е в долно съединение със Слънцето
02.IV   18  Марс е 1,3° от Сатурн.
03.IV   19  Юпитер е 3,8° южно от Луната.
07.IV   15  Сатурн е 1,9° южно от Луната.
07.IV   20  Марс е 3,1° южно от Луната.
08.IV   08  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
08.IV   10  Луната е в последна четвърт.
10.IV   11  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
12.IV   07  Венера пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
13.IV   03  Нептун е 1,8° северно от Луната.
13.IV   04  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
14.IV   06  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
14.IV   15  Меркурий е 3,6° северно от Луната.
16.IV   04  Луната е в новолуние.
16.IV   08  Уран е 4,4° северно от Луната.
17.IV   14  Сатурн е най-далече от Слънцето. Афелий.
18.IV   01  Венера е 5,2° северно от Луната.
18.IV   04  Сатурн сменя посоката на видимото си движение.
18.IV   16  Уран е в съединение със Слънцето.
20.IV   17  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
22.IV       Максимум на метеорния поток Лириди. Активност от 14.ІV до 30.ІV.
23.IV   00  Луната е в първа четвърт.
23.IV   13  Меркурий е най-далече от Слънцето. Афелий.
23.IV   15  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
28.IV   00  Астероида 1 Ceres е най-близо до Слънцето. Перихелий.
29.IV   21  Меркурий е в най-голяма западна елонгация (27°). Утринна видимост.
30.IV   03  Луната е в пълнолуние.
30.IV   22  Юпитер е 3,7° южно от Луната.
_______________________________________________________________________________

19 март 2018

Пролетно равноденствие

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

На 20 или 21 март (за 2018 година на 20 март в 18:15 часа) настъпва пролетното равноденствие. Слънцето движейки се по еклиптиката, в този момент пресича небесния екватор и преминава от южното полукълбо на небесната сфера в северното. В северното полукълбо на Земята настъпва астрономическа пролет, а в южното – есен.


В дните на равноденствие Слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, намирайки се 12 часа под хоризонта и 12 часа над хоризонта, т.е. продължителността на деня и нощта по цялата Земя е еднаква, денят е равен на нощта (Изгрева и залеза се определят спрямо моментите на пресичане на хоризонта от центъра на слънчевия диск. бележка на преводача). От тук и наименованието – равноденствие. 

За София: изгрев 06:30, залез 18:38, продължителност на деня 12:08 часа. (По-голямата от 12 часа продължителност на деня е заради определянето на моментите на изгрев и залез не по центъра на слънчевия диск, а по първата изгряла и последната залязла точка от диска.)   
В дните на равноденствие Слънцето еднакво осветява северното и южното полукълбо, а терминатора (линията на смяна на деня в нощ) преминава точно през южния и северния полюси, т.е. по меридиана.


Слънцето в деня на пролетното равноденствие се намира в съзвездието Риби.


В древността, когато не е имало календари, се е приемало, че от този ден започва обновяването в природата: топенето на снега, появата на пъпки по дърветата, завръщането на птиците от юг, първия пролетен гръм...
Поздравяваме ви с денят на пролетното равноденствие и началото на астрономическата пролет!

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

17 март 2018

Строеж на Слънцето

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - строеж на Слънцето

Слънцето – най-близката до Земята звезда, гигантска сфера от плазма, която има слоеста структура. Всички слоеве на Слънцето силно се отличават един от друг по дебелина, плътност и температура. Плътността на частиците и температурата във Слънцето намаляват от централните области към външните слоеве. 

Външен и вътрешен строеж на Слънцето. Недра – ядро, лъчиста зона, конвективна зона. Атмосфера – фотосфера, хромосфера, корона.

Трите вътрешни ненаблюдаеми области образуват недрата на Слънцето – това са ядро, зона на лъчист пренос на енергия и конвективна зона. Следващите три прозрачни външни слоя, които астрономите могат да наблюдават и изучават, образуват слънчевата атмосфера – това са фотосфера, хромосфера и корона. Атмосферата на Слънцето е гореща, но е много разредена.

И така, в строежа на Слънцето са обособени следните основни области: Ядро, лъчиста зона, конвективна зона, фотосфера, хромосфера и корона.

Ядро – централната област, заемаща около една трета от слънчевите недра. Ядрото дава половината от слънчевата маса. В него максимални стойности достигат температурата (над 15 милиона градуса), налягането (стотици милиарди атмосфери) и плътността на веществото свивано от гравитацията и постоянно нагрявано от енергията на термоядрените реакции. В ядрото протича термоядрен синтез (превръщане на водорода в хелий), в резултат на което се отделя огромно количество енергия.

Лъчиста зона – следващата след ядрото област на Слънцето, където енергията се принася навън от електромагнитно излъчване. Високата плътност на слънчевото вещество препятства изхода на лъчистата енергия от недрата. Непрекъснато поглъщана и преизлъчвана, частицата на светлината – фотона – „пътешества“ до най-външните слоеве на нашата звезда стотици хиляди години, докато не достигне външните слоеве на атмосферата на Слънцето. 

Конвективна зона – най-отдалечената от центъра зона на недрата на Слънцето, в която енергията от вътрешността се принася навън от самото изплуващо вещество (плазма). Вътре в този слой протича разбъркване на горещите и хладни слоеве на слънчевото вещество, подобно на кипяща течност – конвекция. Потоците плазма се издигат, изстиват, отдавайки енергия на външните слоеве, потъват отново, а след това отново се издигат. Това протича непрекъснато и осигурява поддържането на температурата на фотосферата около 6 000 градуса. Конвективната зона се простира до фотосферата, и за протичащата под фотосферата конвекция свидетелствува нейната гранулация.

Фотосфера – от гръцки „сфера на светлината“, най-тънкия и най-дълбокия слой от слънчевата атмосфера, достъпен за наблюдение. Дебелината на фотосферата не превишава 300 километра. В сравнение със слънчевия радиус – 700 000 километра, това е тънък филм, който създава илюзията, че Слънцето има „повърхност“, защото когато ние гледаме към Слънцето, я виждаме като ослепителен ясно очертан диск. Всичкото видимо излъчване на Слънцето излиза именно от този тънък слой.

Слънчевата корона, заснета по време на пълното слънчево затъмнение на 9 март 2016 г.
(фото:Михаил Семенов, Андрей Олешко, Александър Юферев)

Хромосфера – от гръцки „сфера на цвета“, наречена така заради своето червено-виолетово оцветяване. Тя се вижда по време на пълните слънчеви затъмнения като малиново червен тънък пръстен, когато сияещата фотосфера е покрита от диска на Луната. Този среден слой на слънчевата атмосфера се простира от 3 до 14 хиляди километра над фотосферата и постепенно преминава във короната. С увеличаване на височината температурата в хромосферата нараства от 4500 до 15 000 градуса. Хромосферата се характеризира с нееднородна структура, наличие на множество малки влакна  и струи (спикули), достигащи височина от 14 хиляди километра. Слънчевата активност се проявява основно в хромосферата. В нея са налични разнообразни протуберанси, които се наблюдават като стълбове или арки излизащи от границата на хромосферата към короната.

Корона – най-горния слой на слънчевата атмосфера, който добре се наблюдава в моментите на пълно слънчево затъмнение, като сребристо-бисерно сияние, простиращо се на далеч от Слънцето. Короната е много гореща (около 1 милион градуса), т.е. частиците на слънчевото вещество се движат с огромни скорости, заради което тя излъчва предимно рентгенови лъчи. Разредената гореща плазма непрекъснато изтича от короната в междупланетното пространство и създава поток, който се нарича слънчев вятър.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

27 февруари 2018

Март 2018 – видимост на планетите и астрономически явления

Март.

Слънце:
Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
-------------------------------------------------------
1.III   05:28  06:34  07:02  12:39  18:15  18:44  19:49
15.III  05:04  06:10  06:39  12:35  18:32  19:00  20:06
30.III  05:35  06:44  07:13  13:31  19:50  20:18  21:26
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.III - 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40;
16.III - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40
Планети:
вечер - Меркурий (Риби, -1.2), Венера (Риби, -3.9);
цяла нощ - Юпитер (Везни, -2.3);
сутрин - Марс (Стрелец, 0.4), Сатурн (Стрелец, 0.5);
*(съзвездие, звездна величина )
Астероиди:
1 Ceres (Рак, 7.6), 2 Pallas (Еридан, 9.0)4 Vesta (Змиеносец, 7.1), 7 Iris (Бик, 9.7);
Комети:
Юлиански ден в 0h:
JD = ден от месеца + 2458177,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2018г.  hh
_______________________________________________________________________________
02.III  02  Луната е в пълнолуние.
03.III  14  Астероида 6 Hebe е в съединение със Слънцето.
04.III  15  Нептун е в съединение със Слънцето.
04.III  20  Меркурий е 1,1° от Венера.
05.III  21  Меркурий пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
07.III  10  Юпитер е 4,0° южно от Луната.
09.III  11  Юпитер сменя посоката на видимото си движение.
09.III  13  Луната е в последна четвърт.
10.III  02  Марс е 3,8° южно от Луната.
10.III  12  Меркурий е най-близо до Слънцето. Перихелий.
11.III  04  Сатурн е 2,2° южно от Луната.
11.III  11  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
14.III  05  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
15.III  17  Меркурий  е в най-голяма източна елонгация (18°). Вечерна видимост.
16.III  15  Нептун е 1,7° северно от Луната.
16.III  20  Марс пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
17.III  15  Луната е в новолуние.
18.III  23  Венера е 3,5° северно от Луната.
19.III  01  Меркурий е 7,3° северно от Луната.
19.III  21  Уран е 4,4° северно от Луната.
20.III  06  Меркурий е 3,9° от Венера.
20.III  18  Начало на астрономическата пролет. Пролетно равноденствие.
22.III  19  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
24.III  17  Луната е в първа четвърт.
25.III  03  Преминаване към лятно време.Часовника се преместват един час напред.
26.III  20  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
27.III  13  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
29.III  03  Венера е 4,1' от Уран.
31.III  15  Луната е в пълнолуние.
_______________________________________________________________________________