19 януари 2017

Титания и Оберон - 230 години от откриването на спътниците на Уран

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - спътници

Преди 230 години Уилям Хершел откри спътниците на Уран!

На 11 януари 1787 година Уилям Хершел, след 6 години откакто е открил планетата Уран, открива първите два нейни спътника Титания и Оберон. Уран - седмата планета от Слънцето, намираща се на разстояние около 2,9 милиарда километра от него, е открита от Уилям Хершел на 13 март 1781 година. Уран има 27 известни днес спътници и системи от пръстени. Титания и Оберон са съответно 17-я и 18-я по отдалеченост от Уран спътници.

Имената на тези спътници е дал синът на първооткривателя на Уран - Джон Хершел в 1852 година. Той ги е нарекъл в чест на духовете на въздуха от произведението на Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“: царя на елфите - Оберон и царицата на феите - Титания. Причина за този избор, вероятно, се крие в това, че Уран, като бог на небето и въздуха, се съпровожда от духовете на въздуха. Така Уран станал уникален с това, че е единствената планета, спътниците на която са наречени в чест на герой от пиеси и поеми.


Титания и Оберон са двата най-големи и най-отдалечени спътници на Уран, те са с диаметър съответно 1580 и 1520 километра и са разположени на разстояние 435,8 и 583,6 хиляди километра от Уран. Вънкашно те си приличат, като две капки вода. Оберон се намира на самия край на спътниковата система на Уран и има синхронна орбита с планетата, т.е. едно завъртане около Уран съответства на толкова време, колкото е необходимо за едно завъртане на Оберон около оста си (около 13,5 земни денонощия). Оберон има каменно-ледена повърхност, която е силно изровена от метеорни кратери.

На повърхността на Титания , освен многото кратери, има цяла мрежа от мащабни тектонични разломи, а също и признаци за съществуване на вулканична дейност и изригвания в далечното минало. На Титания съществува огромен каньон с дължина около 1500 километра. Най-големият кратер открит на Титания - Гертруда, е с диаметър около 326 километра (това е почти 20% от диаметъра на спътника)!


Спътниците на Уран се въртят по кръгова орбита, разположена в екваториалната плоскост на планетата, във същата посока, в която се върти централното тяло. Тъй като въртенето на Уран е обратно, то и движението на спътниците е също обратно. Техните орбити са силно наклонени към плоскостта на еклиптиката. За това те се движат ту „нагоре“, ту „надолу“. Наблюдавайки толкова странното движение на спътниците на Уран, астрономите са стигнали до извода, че Уран се върти лежейки настрани.  

50 години след откриването на Титания и Оберон никой не ги е наблюдавал, освен Хершел, поради слабата проникваща сила на тогавашните телескопи, но сега тези спътници могат да се наблюдават от Земята с помощта на любителски телескопи от висок клас.

По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

03 януари 2017

Земята - движение около Слънцето

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ



Земята извършва пълна обиколка около Слънцето за 365 дни, 6 часа, 9 минути и 10 секунди. Земята се движи около Слънцето по елиптична орбита, със средна скорост 29,756 км/сек. Най-близката до Слънцето точка от земната орбита се нарича перихелий. Земята в началото на януари преминава през нея на разстояние 147 117 000 километра от Слънцето.

Когато Земята преминава през афелий, нашата планета е в най-далечната от Слънцето точка на своята орбита на разстояние 152 083 000 километра от него. Думата афелий в буквален превод от гръцки означава „от Слънцето“. С тази дума астрономите означават точката от орбитата на всяко тяло, движещо се около Слънцето, която е най-далеч от нашата звезда.


Заради това, че Земята в перихелий е с 5 милиона километра по-близо до Слънцето, от колкото в афелий, видимия размер на слънчевия диск също се изменя. Тази разлика е незабележима за очите, но се вижда на снимки, направени с телескоп и цифров апарат в дните на перихелий и афелий.


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

31 декември 2016

Ново издание на "Астрономически календар"

Новото издание на "Астрономически календар" за 2017 година е публикувано!

"Астрономически календар" е достъпен на следния адрес http://astrocalendar.50webs.com/index.html

Желаем ви весели празници и прекрасни мигове под звездното небе през новата година!

27 декември 2016

Януари 2017 - видимост на планетите и астрономически явления

Януари.

Слънце:  Дата     -18°   -6°  Изгрев  На юг  Залез   -6°   -18°
         -------------------------------------------------------
         1.I     06:15  07:24  07:57  12:30  17:03  17:35  18:45
         15.I    06:14  07:22  07:54  12:36  17:18  17:49  18:58
         30.I    06:05  07:12  07:43  12:40  17:37  18:07  19:14
(за София; Пловдив -6 мин; Варна -18 мин)
Звездно небе:
1.I - 17:40, 19:40, 21:40, 23:40, 01:40, 03:40, 05:40, 07:40;
16.I - 18:40, 20:40, 22:40, 00:40, 02:40, 04:40, 06:40
Планети:
вечер - Венера (Водолей, Риби, -4.5V), Марс (Водолей, Риби, 0.9V), Уран (Риби, 5.8V), Нептун (Водолей, 7.9V);
цяла нощ - Юпитер (Дева, -2.1V);
сутрин - Меркурий (Стрелец, -0.2V), Сатурн (Змиеносец, 0.5V).
Астероиди:
1 Ceres (Кит, Риби, 8.6V), 4 Vesta (Рак, Близнаци, 6.3V)
Комети:
45P/Honda-Mrkos-Pajdusakova (Козирог, 7.1V)
Юлиански ден JD = ден от месеца + 2457753,5
_______________________________________________________________________________
Дата    Час Събитие
2017г.  hh
_______________________________________________________________________________
01.I    08  Марс е 1.1' от  Нептун.
02.I    09  Венера е 1,9° южно от Луната.
02.I    20  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
03.I        Максимум на метеорния поток Квадрантиди. Активност от 28.XIІ до 12.І.
03.I    05  Нептун е 0,4° южно от Луната.
03.I    08  Марс е 0,2° южно от Луната.
04.I    16  Земята е най-близо до Слънцето. Перихелий.
05.I    21  Луната е в първа четвърт.
06.I    06  Уран е 3,1° северно от Луната.
08.I    11  Меркурий сменя посоката на видимото си движение.
10.I    08  Луната е най-близо до Земята. Перигей.
12.I    13  Луната е в пълнолуние.
12.I    15  Венера  е в най-голяма източна елонгация (47°). Вечерна видимост.
12.I    23  Венера е 0.4° от Нептун.
15.I    12  Луната пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
16.I    21  Астероида 7 Iris е в съединение със Слънцето.
17.I    20  Венера пресича възходящо еклиптиката. Възходящ възел.
18.I    02  Астероида 4 Vesta е в противостояние на Слънцето.
19.I    09  Юпитер е 2,6° южно от Луната.
19.I    11  Меркурий е в най-голяма западна елонгация (24°). Утринна видимост.
20.I    00  Луната е в последна четвърт.
22.I    02  Луната е най-далече от Земята. Апогей.
24.I    12  Сатурн е 3,6° южно от Луната.
26.I    01  Меркурий е 3,7° южно от Луната.
28.I    02  Луната е в новолуние.
28.I    07  Меркурий пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел
30.I    00  Луната пресича низходящо еклиптиката. Низходящ възел.
30.I    13  Нептун е 0,2° южно от Луната.
31.I    19  Венера е 3,9° северно от Луната.
_______________________________________________________________________________

21 декември 2016

Зимно слънцестоене

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ

На 21 или 22 декември настъпва зимното слънцестоене. Слънцето, движейки се по еклиптиката, в този момент достига най-отдалеченото положение от небесния екватор в направление към южния небесен полюс. В северното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в южното полукълбо - лято. При това в северното полукълбо се наблюдава най-краткия ден и най-дългата нощ.




На географската ширина на София (България) в деня на зимното слънцестоене височината на Слънцето над хоризонта по пладне е 24 градуса. Слънцето се намира в съзвездието Стрелец. В течение на няколко дни до и след момента на слънцестоенето, Слънцето ще остане на тази височина, сякаш е спряло за кратко, за това тези дни се наричат стоене на Слънцето. На 21 или 22 декември по пладне може да се наблюдава най-ниското положение на Слънцето над хоризонта в северното земно полукълбо.



В деня на зимното слънцестоене, Слънцето изгрява на югоизток, а залязва
на югозапад, описвайки най-късата дъга по небосвода. В София в деня на зимното слънцестоене, продължителността на деня е 9 часа. За сравнение, в деня на лятното слънцестоене, 22 юни, продължителността на деня в София е 15 часа и 20 минути.

В тези декемврийски дни зад полярния кръг (66,5 градуса северна ширина) настъпва полярната нощ. Полярна нощ не означава задължително пълна тъмнина в течение на 24 часа. Главната и особеност е в това, че Слънцето не се появява над хоризонта.  Например, полярната нощ на ширината на Мурманск продължава 40 дни - от 2 декември до 10 януари. Нейния пик е на 21-22 декември.

На Северния полюс на Земята не се вижда не само Слънцето, но и полумрака и местоположението на светилото може да се определи само по съзвездията. Съвършено друга е картината на Южния полюс на Земята - в Антарктида по това време денят продължава цяло денонощие.

Поздравяваме ви с настъпващата астрономическа зима, с деня на зимното слънцестоене! 


По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

20 декември 2016

Урсиди - най-северния метеорен поток

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - метеорни потоци

В нощта на зимното слънцестоене на 21 срещу 22 декември е максимума на най-северния метеорен поток - Урсиди.

Своето име той е получил от латинското название на съзвездието Малка Мечка - Ursa Minor, където е разположен неговия радиант (областта от която влитат метеорите). Падащите звезди ще се появяват близо до Полярната звезда, недалеч от която се намира северния полюс на небесната сфера.


Активността на Урсиди започва от 17 декември и продължава до 25 декември, всяка година, когато планетата Земя прелита през рой от малки частици, остатък от кометата Тътъл. Периодичната комета 8P/Tuttle е родоначалник на този метеорен поток. 

Периода на обиколка на кометата около Слънцето е 13,6 години. За последен път кометата Тътъл е преминала през перихелий (най-близо до Слънцето) на 26 януари 2008 година, тя ще се върне към Слънцето през август 2021 година. 


Урсиди са най-северния метеорен поток, възможно е да се наблюдават само от северното полукълбо през цялата нощ. За наблюдател от южното полукълбо  Урсидите са недостъпни. Метеорният поток Урсиди по скорост на прелитане на метеорите е подобен на Геминидите, но по яркост и брой е значително по-слаб. В миналото Урсидите са давали метеорен дъжд от 90-120 метеори в час, но нормалната им активност в последните години е малка - около 10 метеора в час.



По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!

05 декември 2016

Меркурий - интересни факти за планетите от слънчевата система

АСТРОНОМИЯ ЗА ВСИЧКИ - интересни факти за планетите от слънчевата система

Меркурий - първата по ред планета от Слънчевата система.

48 км/с е средната скорост на движение на Меркурий по орбитата му около Слънцето, която е почти два пъти по-голяма от скоростта на Земята. Меркурий е най-бързата планета от Слънчевата система.

350°C е средната температура на дневната страна на Меркурий.

-170°С е средната температура на неговата нощна страна. Близостта до Слънцето, сравнително бавното денонощно въртене на планетата около оста ѝ, също отсъствието на атмосфера са причини на Меркурий да се наблюдават най-големите температурни разлики в Слънчевата система.

Меркурий е най-малката планета от Слънчевата система. Тя е 2,5 пъти по малка от Земята. 




По материали на:
Рубрика #АстрономияДляВсех ведется совместно Роскосмос с Московским Планетарием. Мы за популяризацию астрономии и возрождение интереса к науке!